Състав и механизми на действие на регулаторите на растежа на растенията

Регулаторите на растежа на растенията са продукт на интегрираното развитие на различни научни и технически области, включително органичен синтез, анализ на следи, физиология на растенията, биохимия и модерно земеделие, горско стопанство и градинарство. През 20-те и 30-те години на миналия век изследователите откриват наличието на следи от естествени растителни хормони-като етилен, индол-3-оцетна киселина (IAA) и гиберелини в растенията, като отбелязват тяхната роля в регулирането на растежа и развитието. Изследванията на синтетичните аналози започват през 1940 г., което води до последователно развитие и постепенно приемане на съединения като 2,4-D, DA-6 (свеж амин естер), форхлорфенурон, натриев нитрофенолат, -нафталоцетна киселина (NAA) и малеинов хидразид, като в крайна сметка ги установява като отделна категория агрохимикали. Въпреки че броят на синтетичните регулатори на растежа на растенията е нараснал значително през последните три десетилетия, тяхното развитие и мащаб на приложение изостават от тези на инсектицидите, фунгицидите и хербицидите поради сложността на техниките на приложение. Въпреки това, водени от нуждите на модернизацията на селското стопанство, регулаторите на растежа на растенията притежават огромен потенциал за развитие, с ускоряваща се тенденция, наблюдавана от 80-те години на миналия век. Китай започва производството и прилагането на регулатори на растежа на растенията през 50-те години на миналия век.

 

За целевото растение регулаторът на растежа на растенията е екзогенно, не-хранително химическо вещество. Обикновено способен да се премества в растението до мястото на действие, той може да насърчи или инхибира специфични физиологични процеси дори при много ниски концентрации, като по този начин насочва развитието към задоволяване на човешките нужди. Всеки тип регулатор на растежа на растенията служи за специфична цел и изискванията за приложение са строги; специфични ефекти върху целевото растение се постигат само при определени условия на приложение (включително фактори на околната среда). Промяната на концентрацията често може да доведе до противоположни резултати-например вещество може да насърчи растежа при ниски концентрации, докато го инхибира при високи концентрации. Регулаторите на растежа на растенията имат широк спектър от приложения, които варират в зависимост от конкретното съединение и целевото растение. Примерите включват: контролиране на покълването и латентността; насърчаване на вкореняването; стимулиране на удължаването и деленето на клетките; регулиране на странични пъпки или братене; управление на архитектурата на завода (напр. насърчаване на компактен, здрав навик за предотвратяване на полягане); регулиране на цъфтежа или сексуалното изразяване и предизвикване на плодове без семена; изтъняване на цветовете и плодовете или контролиране на окапването на плодовете; влияние върху формата на плодовете или времената на зреене; повишаване на устойчивостта на стрес (срещу болести, суша, соленост или замръзване); подобряване на усвояването на хранителни вещества; повишаване на съдържанието на захар или промяна на киселинността; подобряване на аромата и цвета; стимулиране на секрецията на латекс или смола; и улесняване на обезлистването или изсушаването (за подпомагане на механичното събиране) и опазването. Някои регулатори на растежа на растенията действат като хербициди, когато се прилагат във високи концентрации, докато някои хербициди проявяват -регулиращи растежа ефекти при ниски концентрации.

Може да харесаш също

Изпрати запитване